Albert Camus
Born in

Mondovi, Algeria

November 7, 1913

Died

January 4, 1960

Gender

male

Books

About Albert Camus

Albert Camus was an Algerian-born French author, philosopher, and journalist who was awarded the Nobel Prize for Literature in 1957. He is often cited as a proponent of existentialism (the philosophy that he was associated with during his own lifetime), but Camus himself rejected this particular label. Specifically, his views contributed to the rise of the more current philosophy known as absurdism. He wrote in his essay The Rebel that his whole life was devoted to opposing the philosophy of nihilism while still delving deeply into individual freedom.

In 1949, Camus founded the Group for International Liaisons within the Revolutionary Union Movement, which (according to the book Albert Camus, une vie by Olivier Todd) was a group opposed to some tendencies of the surrealistic movement of André Breton. Camus was the second-youngest recipient of the Nobel Prize for Literature (after Rudyard Kipling) when he became the first Africa-born writer to receive the award, in 1957. He is also the shortest-lived of any literature laureate to date, having died in an automobile accident just over two years after receiving the award.

In an interview in 1945, Camus rejected any ideological associations: "No, I am not an existentialist. Sartre and I are always surprised to see our names linked..."

Quotes by Albert Camus

“Стори й се ненадейно, че в самия му край, най на юг, там, където небето и земята се сливат в съвършена линия, я очаква нещо, неподозирано досега, което обаче винаги й бе липсвало. В превалящия следобед светлината бавно се разливаше: от кристална се превръщаше в течна. И едновременно в сърцето на една жена, съвсем случайно попаднала тук, възелът,затяган от годините, навика и скуката, постепенно се разхлабваше. Тя гледаше стана на чергарите. Дори не бе зървала обитателите му, между черните шатри нищо не помръдваше, а мисълта й оставаше прикована в тях, в тези хора, чието съществуване й бе почти неизвестно до днес. Шепа народ, без постоянен дом, те бродеха по необятната шир, разкрита пред погледа й - незначителна част от още по-огромни пространства, проснали главоломните си разстояния на юг чак до онази далечна точка, където най-сетне първата река опложда джунглата. Откак свят светува, те се скитат неуморно върху сухата, до кости оглозгана земя на тази невлизаща в никакви мерки страна: нищо не притежават, но и на никого не се подчиняват, дрипави и свободни господари на необикновено царство. Жанин не знаеше защо тази мисъл я изпълва с тъга, толкова сладка и необхватна, че очите й се затваряха. Знаеше само, че това царство открай време й е било обещано, но тя никога не ще го притежава - никога, освен може би в неуловимия миг, когато наново разтвори очи към внезапно замрялото небе, към застиналите потоци светлина, и шумовете на арабския град рязко замлъкнат. Стори й се, че в същия този миг ходът на света е спрял и отсега нататък никой няма да остарява, нито да умира. Животът бе спрял навсякъде освен в нейното сърце, където някой плачеше от възторг. Read more...
Albert Camus